Син, който не беше посещавал майка си с години, най-накрая се завърна, само за да открие, че къщата ѝ е разрушена.

ИНТЕРЕСНИ ИСТОРИИ

Адам не беше посещавал майка си с години, пренебрегвайки я след като започна да води собствен живот. Един ден, трябваше да вземе някои документи от нейния дом, само за да открие, че домът ѝ е разрушен и изоставен.

Диана Евънс отгледала сина си Адам сама. Макар че изпитвала трудности, тя работила много усилено, за да го нахрани и плати образованието му. След като завърши гимназия, Адам реши да учи в университет, разположен в другия край на страната.

Въпреки че Диана беше тъжна, тя с радост изпрати Адам да учи и да живее в Ню Йорк, докато тя останала в Калифорния. Те поддържали връзка през първите му години там и той ѝ се обаждал всеки път, когато имал време.

Диана никога не успя да посети Адам в Ню Йорк през годините, когато учи в университета. Основната им форма на комуникация бяха телефонните обаждания и макар те да намалявали с времето, Диана винаги ги оценяваше много.

Когато Адам трябваше да завърши университета, той се обади на майка си, за да я покани. «Здрасти, мамо!» каза той по телефона.

«Здравей, Адам! Толкова се радвам да те чуя! Как си?» отговори тя развълнувана.

«Добре съм, мамо! Обаждам се, защото завършвам след две седмици. Ще можеш ли да дойдеш?» попита той.

Чувайки това, Диана беше много горда и усети, че сълзи се трупат в очите ѝ. Тя би направила всичко, за да види своя син да получи дипломата си. «Разбира се, Адам. Ще бъда там. Няма да го пропусна! Толкова съм горда с теб!» усмихна се тя.

След като приключи разговора, Диана започна да търси полети за Ню Йорк. Изненада се колко скъпи са били билетите и веднага осъзна, че няма достатъчно пари, за да закупи билет за отиване и връщане и специален подарък за Адам.

Тя реши да поеме допълнителна работа като детегледачка, за да спечели пари. Грижеше се за децата дълги часове, за да печели пари по-бързо. Когато събра достатъчно спестявания, тя с радост закупи билета си и отиде в магазин, за да купи подарък за Адам.

Диана обиколи магазина за няколко минути, преди да избере часовник. Осъзна, че всеки професионалист се нуждае от хубав и приличен часовник, така че реши да подари такъв на сина си.

«Моля те, опаковай го хубаво с панделка,» каза тя на продавачката. «Това е подарък за дипломирането на сина ми. Той завършва от най-добрия университет в Ню Йорк!» похвали се тя.

«Страхотно! Трябва да си толкова горда. Поздравления!» каза продавачката, като опакова часовника.

Няколко дни по-късно Диана с радост се качи на полет за Ню Йорк. Адам я посрещна на летището, и заедно тръгнаха към кампуса му, където скоро започваше церемонията по дипломирането.

Диана с нетърпение извади телефона си и започна да снима. Когато дойде редът на Адам да получи дипломата си, тя не можа да се сдържи и станала да го поздрави със сърце. «Това е моят син!» извика тя.

След церемонията, Адам се срещна с Диана и я прегърна. «О, сине, поздравления!» каза тя, докато се прегръщаха.

«Благодаря, мамо. Всичко това е заради теб,» усмихна се той. «Нека хапнем хубава вечеря сега,» каза той, докато вървяха заедно към изхода на университета.

Адам и Диана вечеряха в скъп ресторант за стекове в Ню Йорк и прекараха чудесна вечеря заедно. Първоначално Диана се притесняваше за сметката, докато Адам не ѝ каза да не се тревожи. «Работех на непълно работно време, докато учех, мамо. Това е моето поканване към теб. Благодаря ти, че се грижеше за мен през всички тези години,» каза той, като стисна ръката ѝ.

Диана беше в сълзи. Беше толкова благодарна, че Адам израсна в такъв мил джентълмен. «Горда съм с теб, сине,» каза тя. «Имам нещо за теб също. Не е нещо голямо, но се надявам да ти хареса.»

Тя извади подаръчната кутия и я подаде на Адам. «Наистина не трябваше да ми купуваш нищо, мамо,» каза той, като я отвори.

Когато видя, че това е часовник, той беше изненадан. «Това е красиво, мамо. Благодаря ти,» каза той с широка усмивка. «Ще го нося всеки ден на работа. Така винаги ще те нося със себе си.»

Тази нощ майката и синът прекараха времето заедно, говореха си, снимаха се и просто се наслаждаваха на гледките на Ню Йорк.

След още няколко дни в Ню Йорк, Диана трябваше да се върне в Калифорния. «Ще идваш ли скоро у дома, Адам?» попита тя, като си спомни, че отново живее сама.

«Ще се постарая, мамо. Имам няколко интервюта за работа, така че не съм сигурен кога ще успея. Но обещавам да се обаждам,» увери я той. С това Диана кимна доволно.

За съжаление, това обещание беше краткотрайно. Адам се обаждаше на майка си през ден, но с времето тези обаждания намаляха, докато изцяло спряха.

По време на едно от последните им обаждания, Диана започна да показва признаци на депресия, причинена от самотата си. «Отслабнала съм много и нямам апетит,» споделяше тя.

«Трябва да ядеш, мамо. Излизай, разговаряй с твоите съседи и разхождай се в парка,» каза Адам, като пренебрегна признаците, които тя споделяше.

Години наред Адам се свързваше с майка си от време на време, но беше зает да работи на Уолстрийт и да поддържа връзката си с моделката си приятелка, така че тези обаждания ставаха все по-редки.

Един ден той реши да създаде собствена фирма в Ню Йорк. За това обаче се нуждаеше от документи от Калифорния, които не можеше просто да помоли майка си да му изпрати по пощата. Затова в последния момент той взе полет до дома и пътува до къщата им, без да казва на майка си. Но когато пристигна, не очакваше да види това, което откри.

Къщата им беше разрушена и пълна с паяжини. Ограда беше на земята, а тревата изглеждаше, че не е била подрязвана с години. Той погледна вътре и видя дома пуст, с малко останали развалени мебели.

Адам се обади на майка си, но тя не отговори, затова отиде до съседната къща да попита какво се е случило.

«Здравей, г-н Грийн,» каза той, когато техният дългогодишен съсед отвори вратата.

«Адам? Ти ли си?» попита той. «Какво правиш тук?»

«Аз съм, г-н Грийн. Къде е мама? Какво се случи с нашата къща?» попита той, чувствайки се виновен и изплашен.

«О, помниш ли бурята, която удари Калифорния преди няколко месеца? Домовете ни бяха сериозно повредени. Твоята майка нямаше достатъчно пари да я поправи и тя каза, че не иска да те натоварва, така че се премести в дом за възрастни хора,» обясни г-н Грийн.

«Как? Защо не знам за това?» попита Адам шокиран. «Къде е нейният дом за възрастни хора?» попита той.

След като получи адреса, той бързо се отправи към там. Когато пристигна, видя Диана, слаба и в инвалидна количка. «Мамо,» каза той със сълзи, когато я видя.

«Адам? Какво правиш тук?» попита Диана.

«Мамо, извинявай, че не обърнах повече внимание на теб. Съжалявам, че не бях там, когато най-много се нуждаеше от мен,» каза той, коленичил пред инвалидната количка на майка си. Той плачеше, чувствайки се виновен, че е пренебрегвал майка си с години.

«Не бъди смешен, Адам. Стани оттам,» каза тя, опитвайки се да вдигне сина си. Той поклати глава и се залепи за коленете ѝ, а Диана не можа да не заплаче. Тя мислеше, че никога няма да види Адам отново, а когато го видя там, в реалния живот, просящ за прошка, тя се почувства както трогната, така и облекчена.

Visited 721 times, 1 visit(s) today
Оцените статью
Добавить комментарий