Матю подаде молба за развод с Ан, когато тя не можеше да му даде син, но все пак живееше в техния дом. Един ден тя срещна Хари, стар приятел от училище, и в крайна сметка осъзна колко по-добре е без Матю. Години по-късно Ан случайно срещна бившия си съпруг и не можеше да го разпознае.

„О, Боже мой! Хари! Как е хубаво да те видя!“ – извика Ан, когато случайно се сблъска с бившия си училищен приятел на улицата. Тя беше оставила петте си дъщери при майка си – рядка почивка за нея, и искаше да си вземе чаша кафе по улиците на Сиатъл.
„Ан, и на мен ми е приятно да те видя! Хей, искаш ли да пийнем по кафе и да си поговорим?“ – отговори Хари, и тя веднага кимна. Влязоха в кафенето и си разказваха, докато Хари не попита за семейството й.
„О… това всъщност е трудна тема“, започна тя.
„Е, отглеждането на пет деца не е лесно за никого“, коментира Хари, знаейки малко за нея от социалните медии и подобно.
„Матю? Какво правиш тук?“ – попита тя, като погледна униформата му и подноса с претцели.
„Да, разбира се. Това е трудно. Но това е повече от това“, продължи Ан. „Матю се промени след раждането на близнаците ни. Те са на 9 години и почти не говорят с баща си. Мисля, че се страхуват от него.“
„Не разбирам“, каза Хари.
„Матю искаше момче, и ние се надявахме, но вместо това имахме две прекрасни момичета. Затова забременяхме отново и отново, но продължавахме да имаме момичета. След като родихме петата ни дъщеря, Матю стана друг човек. Той подаде молба за развод и не знам какво да правя“, обясни Ан за съпруга си, като си избърса потта от челото.
„Уау. Това е трудно. Но помисли за това – ще ти бъде по-добре без него, нали? Има предвид, че ако той не е говорил с най-големите ти дъщери, значи не е бил най-добрият баща и за останалите. Ти вече ги отгледа сама“, насърчи я Хари. „А сега, когато съм в Сиатъл постоянно, бих могъл да помогна. Можеш да се преместиш при мен.“
Челюстта на Ан падна. Не очакваше такова предложение от Хари, особено след като току-що се бяха срещнали отново след много години. Но тя знаеше, че още в училище той винаги е имал голямо влечение към нея. Все пак, това предложение беше твърде щедро и мило. Тя не можеше да го приеме. Смени темата и започнаха да говорят за успешния му живот.
Междувременно, нещата в дома й се влошиха още повече през следващите седмици. Те бяха в процес на развод, но Матю все още живееше с нея, като се държеше като неженен, купонясвайки, правейки шум в странни часове, събуждайки момичетата и ставайки заплаха за тях.
Ан говореше с Хари постоянно и неговото предложение оставаше в сила. Но когато Матю реши да доведе момиче в техния брачен дом, Ан реши, че е достатъчно. Тя се обади на Хари, събра багажа и напусна дома с всичките дъщери.
Техният развод стана още по-сложен, когато тя заведе Матю в съда, за да вземе голямата им къща. Въпреки че живееше в дома на Хари, бъдещият й бивш съпруг не заслужаваше да задържи голямата им къща. Съдията й присъди всяко искане на базата на ужасния начин на живот на Матю и й предостави пълно попечителство без въпрос.
В крайна сметка, тя и Хари се влюбиха, а той купи още по-голяма къща за тяхното семейство. Когато тя и дъщерите й се преместиха при него, тя сложи къщата си под наем и спря да мисли за Матю през много години.
Година след като се омъжи за Хари, Ан роди сина им, Алан, който беше най-красивото момче на света, и той имаше пет големи сестри, които го обожаваха всеки момент. Ан не можеше да бъде по-щастлива.
Мина още време и един ден, когато тя взе Алан от детската градина, реши да отиде до търговския център, за да му купи нови обувки. Момичетата бяха заети с извънкласните си дейности, така че беше само тя и синът й.
Ан никога не си представяше, че ще срещне Матю там. Той работеше в магазина за претцели, отговорен за раздаването на безплатни проби в търговския център, а Алан тичаше към него, молейки за малко.
„Алан, не бягай така от мен“, каза му тя, преди да забележи изненаданите очи на Матю.
„Ан?“
„Матю? Какво правиш тук?“ – попита тя, като погледна униформата му и подноса с претцели. Нямаше смисъл. Матю работеше в офис като изпълнителен директор. Той изкарваше прилични пари. Той трябваше да плаща много издръжка за деца, но никога не го правеше, а Ан не се интересуваше. Тя имаше повече от достатъчно за момичетата. Но той нямаше да може да плати това, което беше нужно с работа на минимална заплата в търговския център.
„Работя тук“, каза той и погледна момчето, което държеше с една ръка и хапваше претцел с другата. „Това твой син ли е?“
„Да, това е Алан“, отговори Ан, чувствайки интензивна гордост, че има син, който не е негов. „Той е дете на Хари.“
„О, приятно ми е да се запозная, Алан“, каза Матю, поглеждайки надолу и давайки странен поглед на детето. Разбира се, не беше виновна Ан, че роди само момичета. Спермата определя пола и всеки знае това. Но Матю беше решил да я вини за години наред и се изключи от брака им, защото искаше момче, сякаш полът е толкова важен.
За щастие, момичетата сега имаха истински бащин образец благодарение на Хари, който ги обичаше от първия момент, в който се срещнаха. Те не се нуждаеха от него, а Ан никога не трябваше да го вижда.
„Слушай, Ан. Не исках да питам сега. Исках да те заведа на кафе или нещо такова. Но съм отчаян. Загубих всичко заради начина си на живот и се чудех дали можем да продадем старата ни къща“, попита Матю, като беше навел глава от срам.
„О… добре, в момента е под наем. Но ще помисля за това“, каза Ан. „Трябва да вървим сега. Ще ти се обадя за къщата.“
Тя здраво хвана ръката на Алан и се отдалечи от мъжа, който не знаеше какво беше хвърлил. Но тя щеше да бъде по-голямата личност. Тя продаде къщата и му даде половината от стойността й, въпреки че по закон можеше да я запази цялата. Но нещо в стомаха й й подсказа, че трябва да направи правилното нещо.
В крайна сметка, Матю поиска да види момичетата, но нито едно от тях не искаше това. Близнаците бяха тийнейджъри, които го намразиха, а останалите последваха стъпките на по-големите си сестри. Матю спря да ги пита за тях и след време спря да звъни. Те повече не го видяха. Той не беше част от семейството.
Какво можем да научим от тази история?
Семейството е повече от просто ДНК. Матю не искаше да бъде баща на децата си, а Хари пое ролята за момичетата.
Може да съжаляваш за действията си. Матю загуби всичко, включително високо платената си работа, и беше очевидно, че съжалява за това, което направи, но не можеше да го върне назад.
Споделете тази история с приятелите си. Може да им разкраси деня и да ги вдъхнови.







