Бременна жена започнала раждане по време на полет с търговски самолет, което принудило пилота да промени маршрута, но не към летище.
Роуз мразеше да лети. Тя беше млада жена, която не беше имала възможност да се качи на самолет през по-голямата част от живота си. Всъщност, тя започнала да лети едва когато започнала да посещава съпруга си Бил, който работел като миньор в Тексас, докато тя живеела в родния си град Омаха.

Работата му осигурявала добри приходи, поради което той я вършел, но ги разделяла за дълго време. Бил винаги бил далеч през цялата година и имал почивка само между Коледа и Нова година.
Когато Роуз се уморила да живее без да вижда съпруга си за дълги периоди, тя успяла да го убеди да я пуска да пътува всяка месец за да го вижда.
Първоначално Бил не бил въодушевен от идеята, но в крайна сметка уикендите, които прекарвал с нея в малкия апартамент, в който живеел, били едни от най-хубавите в брака им.
Една от тези дълги романтични нощи довела до бременността, която Роуз носела в корема си. Бил бил наясно с детето и не можел да дочака да се запознае с малкото си дете.
Той дори обещал да се пенсионира от миньорската работа и да започне ферма, където да отглеждат култури за продажба. Всеки знаел, че фермерите в Омаха печелят много, ако разбират от работата, а Бил произхождал от дълга линия на фермери.
Един ден, когато Роуз била тежка с дете, тя летяла към Тексас, за да види Бил, въпреки че той я молил да остане в дома им в Омаха. Пътуването за уикендите станало навик за нея и не можела да издържи да не го види този уикенд.
„Ти си на девет месеца, Роуз,“ й казал той последния път, когато разговаряли.
„О, благодаря, че ми го напомни, не знаех, че коремът ми започна да се увеличава преди девет месеца,“ отговорила Роуз сухо.
„Не трябва да се движиш толкова много, сега, когато си толкова близо до раждането, но ти искаш да направиш цялото пътуване? Това е абсурдно, мила.“
„Трябва да те видя, да бъда с теб, липсваш ми,“ промърморила Роуз. Тя му позволила да я убеди да остане вкъщи за два месеца, преди да вземе решението си.
„Знам, мила,“ казал той. „Хей, септември е, ще се прибера през декември и повече няма да си тръгвам, просто бъди търпелива, скъпа.“
Роуз му позволила да вярва, че я е убедил отново, но веднага щом дошъл петък, тя се качила на полет за Тексас. Тя го изненадала и, въпреки че той твърдял, че е ядосан, те се насладили на времето си заедно.
В неделя вечерта, когато Роуз се качила на самолет, пътуващ за Омаха, тя сияела — наистина се радваше на освежаващото присъствие на съпруга си.
Не било до момента, в който самолетът започнал да тресе при изкачване, че тя била напомнена колко не обича да лети — не беше лично, просто предпочитала да има крака на твърда земя, където ако падне, разстоянието до земята ще бъде малко.
Едно ново разклащане на самолета изпратило въображението ѝ в свръхскорост. Тя си представила всичко — от отвличане до самолетна катастрофа, което я стреснало. И точно когато изброявала ментално възможните проблеми, водата ѝ изтекла.
Загубена в мислите си, Роуз не била дори наясно, че водата ѝ вече е изтекла. Когато усетила влагата, тя почервеняла от срам, мислейки, че не може да контролира пикочния си мехур. Никога не ѝ дошло на ум, че водата ѝ е изтекла, защото не би трябвало да стане още три седмици. Тогава започнали контракциите.
Роуз започнала да вика, което привлякло вниманието на стюардесата, която бързо се приближила, за да разбере какво не е наред. „Раждам!!!“ извикала Роуз.
Стюардесата веднага уведомила пилота, който се свързал с най-близкото летище, за да поиска разрешение да кацне. Междувременно стюардесата се опитвала да успокои Роуз, разговаряйки с нея между всяка контракция.
„Защо пътуваш сама, бременна?“ попитала я любезната жена.
„Бях със съпруга си и сега се връщам у дома,“ отговорила Роуз.
„Той позволи ли ти да пътуваш така, колко безотговорно!“ възкликнала стюардесата. „Добре, имаш ли роднини, които можем да се свържем? Освен съпруга ти?“
„Не, аз съм сирак,“ казала Роуз. Стюардесата забелязала, че тя има температура и е изтощена от контракциите, така че информира пилота, че раждането може да стане опасно за Роуз без професионален лекар.
Диспечер уведомил пилота, мъж на име Дрю, че най-близкото летище не е готово да приеме самолета поради лоши метеорологични условия.
Времето изтичало и в състоянието на треска Роуз можела само да извика името на съпруга си. Тогава Дрю решил да завърти самолета и да се върне към Тексас.
„Дръж я стабилна още 30 минути,“ казал той на стюардесата. За съжаление, времето в Тексас също било ужасно, така че самолета им бил отказан достъп за кацане на летището.
За щастие, Дрю познавал района и знаел за изоставено летище не далеч от летището. Единственият проблем бил, че пистата била твърде къса за кацане на голям самолет. Въпреки това, това било най-близкото място, от което Роуз можела да получи медицинска помощ.
„Нека кацнем на изоставеното летище,“ казал Дрю на съпилота си, новичък, който се казвал Стан.
„Сър, с всичко дълбоко уважение, кацането там е срещу правилата,“ казал Стан.
„Понякога, за да спасиш човешки живот, трябва да действаш според съвестта си, а не според правилата!“ отговорил Дрю.
Той накарал стюардесата да се обади на съпруга на Роуз, докато те обикаляли изоставеното летище, подготвяйки се да кацнат. Дрю знаел, че всяко движение трябва да бъде планирано до последния детайл.
Обиколили веднъж, два пъти, всяка пъти по-близо до земята. Междувременно Роуз започнала да губи съзнание от контракциите.
Самолетът се приближил към земята и с вяра, защото нямало контролна кула да навигира пътя им, Дрю приземил самолета.
Съпилотът му, все още новичък, бил на една стъпка от паника, но последвал водещия Дрю и след няколко напрегнати минути, самолетът докоснал земята.
Когато отворили люка, за да извадят Роуз, линейка, в която пътували медицински екип и съпругът ѝ, се втурнала през ясната площ. Следвали ги медиен кортеж и някои цивилни, които се притеснявали, че ще има катастрофа и дошли да помогнат.
Бил носил съпругата си, макар и бременна, до линейката и те се втурнали към болницата. Единственото, което могъл да направи, било да се моли съпругата му, която не изглеждала добре, да бъде добре.
В болницата, лекарите я настанили в отделна стая и бързо прегледали виталните ѝ показатели, откривайки, че тя вече била твърде слаба, за да избута детето си. Трябвало да бъде извършено цезарово сечение.
Бил не бил допуснат в стаята, но след дълго чакане, той бил въведен да види новороденото си дете и възстановяващата се съпруга. Не можел да повярва колко близо бил до загубата им.
Той напуснал работата си същия ден, така че когато се върнали в Омаха, това било завинаги. Бил научил името на смелия пилот, който поел рисковете, за да осигури помощ за съпругата му, и нарекъл детето си на негово име. Роуз била напълно съгласна.
Но тя не се качила на самолет в продължение на години.







