Медицинската сестра прегледа близнаците на Люси преди изписването, но Люси беше шокирана, когато ги върна. Сестрата донесе две момиченца след прегледа, а Люси беше родила едно момче и едно момиче.

Люси и съпругът й Рос се опитваха да заченат от дълго време, и когато откриха, че очакват близнаци, бяха на седмото небе от щастие.
Ултразвукът беше показал, че ще имат момче и момиче, и двойката нетърпеливо очакваше пристигането на близнаците. Въпреки това, когато сестрата донесе децата след прегледа, те бяха и двете момичета. Лицето на Люси избледня.
„Къде изчезна моят син? Какво точно му направихте? И чие е това друго момиченце?“ извика тя, гледайки сестрата, която току-що беше донесла децата.
„Това са вашите дъщери, мадам,“ каза сестрата Савана, като очите й бяха втренчени в документите. „Проверих два пъти отчетите и съм уверена, че няма грешка.“
„Лудост ли сте?!” избухна Люси. „Имам всички отчети с мен като доказателство, че трябваше да родя момче и момиче. И бях информирана за същото след раждането. Няма начин и двете да са момичета!“
Люси забеляза страха в очите на сестрата, когато тя погледна нагоре от документите си. Тя беше на път да й каже нещо, когато влезе д-р Линда Картър. „Моля, запазете тишина, мадам? Това е болница и тук има и други пациенти,“ обясни тя на Люси.
„Тишина? Сериозно?“ Люси я изгледа ядосано. „Вашата сестра ми носи случайно дете, след което ми казва, че не е сбъркала! Така ли работи администрацията на вашата болница? Да се свържа ли с главния лекар и да го информирам за ситуацията?“
„Съгласен съм с жена си, докторе. Ние също не искаме да създаваме сцена,“ намеси се Рос. „Но сестрата ви лъже. Не знаем защо го прави, но ако не получим нашия син обратно, ще се наложи да се обадим на полицията!“
„Моля ви, господине, успокойте се,“ каза д-р Картър. „Сигурна съм, че става въпрос за недоразумение. Савана работи в тази болница от много години. Може би е донесла грешни документи. Савана, може ли да погледна папките?“
Но Савана не й ги даде и започна да заеква: „Няма нужда, мадам… Тоест, проверих ги, и всичко е наред.“
Д-р Картър усети, че нещо не е наред и й каза меко: „Добре, нека бързо проверя отчетите.“ След като ги прегледа, разбра, че Люси е права.
„Моля, изчакайте минута, мадам,“ каза тя, като прелистваше страниците. „Предполагам, че Савана е донесла грешните документи. Имаше друга пациентка на име Люси Матюс и Савана се е объркала.“
„Радвам се, че забелязахте грешката си,“ каза Люси, гледайки я с презрение. „Препоръчвам ви да наемате отговорни хора за персонала в бъдеще!“
„Извинявайте, мадам,“ извини се отново д-р Картър, като се обърна към Савана. „Ще можете ли да ме последвате, Савана? Трябва да намерите правилните документи за мен.“
Савана бързо последва д-р Картър, но Люси забеляза сълзи в очите й, докато си тръгваше. Имаше странно чувство, че д-р Картър и Савана кроят нещо, затова реши да ги последва.
Тя ги наблюдаваше как влизат в клиниката на д-р Картър и след това чу някой да плаче. Трябваше да е Савана, помисли си тя. За щастие, вратата беше леко открехната, така че Люси седна на един от столовете точно извън стаята и започна да слуша какво говорят.
„Какво си мислеше, Савана?“ Д-р Картър говореше с твърд тон. „Люси Матюс роди близнаци: момче и момиче днес в 10:30 сутринта. Дори отчетите го казват. Защо лъжеш? Бъди честна!“
„Нямах избор, мадам,“ заплака Савана. „Другото новородено момиче е на сестра ми. Нейният съпруг я напусна, след като разбра за бременността, а за съжаление тя не оцелял след раждането. Можех да я осиновя, но съпругът ми отказа.“
„Защо не я поставиш в дом за деца?“ предложи д-р Картър. „Там ще бъде добре гледана.“
„Страхувам се, че не мога, мадам. Последната молба на сестра ми беше нейната дъщеря да израсне в любящо семейство,“ плака Савана.
„Когато видях госпожа Матюс тази сутрин и как тя и съпругът й се подкрепят взаимно, помислих си, че те ще бъдат прекрасно семейство за нея. Затова реших да сменя сина на госпожа Матюс с дъщерята на сестра ми и да я поставя в дом за деца вместо това.“
„Но това не е правилно, Савана,“ посочи д-р Картър. „Не можем да позволим това да се случи. Вземи сина на госпожа Матюс веднага. И да, това трябва да остане конфиденциално между нас. Нека видя какво мога да направя за теб.“
Очите на Люси се напълниха със сълзи, когато чу историята. Нямаше зли намерения зад разменянето на децата. Безпомощна жена искаше племенницата й да израсне в красиво семейство. Чувствам се зле за детето, честно. помисли си Люси, докато се връщаше в стаята си.
Няколко минути по-късно д-р Картър се върна в стаята на Люси и й върна новородения син. „Извинявайте за объркването, мадам. Извинявам се от името на персонала,“ каза д-р Картър.
След като чу цялата история по-рано, Люси реши да не подава жалба срещу нея. Но всеки път, когато се опитваше да заспи у дома тази нощ, мислите й се връщаха към бедното дете, а невинното й лице изплуваше директно пред очите й.
„Не мога да я забравя, Рос,“ каза Люси на съпруга си на закуска на следващия ден. „Имах сън вчера, в който видях момиче, което дошло в нашия дом по грешка и живееше спокойно с нас. Знам, че няма никакъв смисъл, но не мога да го изкарам от главата си.“
„Това е заради случилото се вчера, скъпа,“ обясни Рос. „Опитай се да се разсееш с нещо друго. Какво ще кажеш да отидем някъде? Ще се почувстваш по-добре.“
„Не, Рос,“ Люси го погледна. „Не искам да оставя това дете само. Искам да я осиновя.“
„Но, скъпа!“ възкликна Рос. „Сигурна ли си? Вече имаме две деца, за които да се грижим, а трето ще бъде прекалено много! Не взимай емоционални решения! Трябва да бъдем практични.“
„Разбирам, Рос, но моля те. Не мога да се убедя. Размислях през цялата нощ и реших да я осиновя. Можем ли да отидем до болницата днес?“
„Добре, скъпа. Аз съм с теб във всяко твое решение, но се притеснявам, че ще е твърде много работа за теб.“
„Ще се справя с това, Рос. Моля те?“ настоя Люси.
Рос първоначално се противопостави на осиновяването, но чувствата му се промениха, когато държа детето в ръцете си. Тя имаше кафяви очи с леко зеленикав оттенък и продължаваше да го гледа. Рос беше трогнат от невинния й поглед, меко казано.
„Радвам се, че сте решили да я осиновите, господине и госпожо Матюс. Тя наистина е щастлива,“ каза докторът.
„Е, докторе, ние опитахме много за деца, а сега, когато дете иска да дойде при нас, не можем просто да го оставим. Просто ни кажете кога можем да я вземем вкъщи,“ каза Люси.
„Ще отнеме малко време, но за сега ще подам документите, за да ускорим процеса.“
Както каза докторът, отне известно време, но Люси и Рос не съжаляваха за решението си. Когато донесоха детето вкъщи, чувстваха, че семейството им накрая е пълно. Кръстиха я Амелия.
Савана ги посети след като разбра, че Люси и Рос са осиновили детето и не можеше да спре да им благодари. Оттогава тя стана редовен гост на Матюс и най-вече прекарва уикендите с децата на Люси: близнаците Сия и Марк и Амелия.







