Точно когато водите на жена ми изтекоха, сестрата на майка ми ми се обади и тя ми каза, че майка ми умира. Бях разкъсан и принуден да взема трудно решение.

Денят, в който Дебра разбра, че е бременна, беше един от онези дни, които ще помня до края на живота си. Бяхме плакали заедно, неспособни да повярваме, че скоро ще имаме бебе вкъщи, и обещах на Дебра, че ще бъда невероятен баща.
Дебра и аз отдавна чакахме да станем родители. Ние бяхме една от онези чудотворни двойки, които заченаха, след като преминаха през тонове неуспешни лечения за плодовитост и лекарите ни казваха, че няма шанс.
«Ние ще бъдем най-добрите родители за него, скъпа», казах на Дебра една вечер. «Нямам търпение да държа бебето в ръцете си.”
«Знам, скъпа», каза тя, усмихвайки се. Нежно целунах бебешкото й коремче и обещах на Дебра, че винаги ще бъда до нея.
Дебра винаги беше много притеснена за бременността поради усложненията и аз й бях казал, че ще бъда до нея, така че нямаше нужда да се тревожи.
Не знаех, че съдбата ще ме постави в ситуация, в която ще трябва да избирам между нея и майка ми, докато раждам.…
Все още ме побиват тръпки, когато си спомня този ден. Започна като един прекрасен ден. Слънцето грееше ярко и нищо не изглеждаше наред с външния свят. Приготвях закуска в кухнята, защото Дебра не се чувстваше добре тази сутрин.
Бързо събрах чиния за закуска за нея и отидох да й се обадя за закуска. Когато влязох в спалнята, видях, че тя се беше облегнала на стената с една ръка, стискаше бебешкото си коремче и дишаше тежко.
«Скъпа, добре ли си?»Отидох при нея, притеснена. «Трябва ли да се обадя на лекаря?”
«Gordon…my water…it…it счупи се», прошепна тя силно и тогава забелязах пода под нея. Беше мокро. «Заведи ме в болницата, Гордън … моля те!»тя плачеше.
«Исусе!»Паникьосах се. «Ще запаля колата. Изчакай секунда, скъпа.”
Изтичах до колата ни, грабвайки ключовете от купата на рафта в хола. Отворих вратата на колата и се втурнах обратно вътре, за да помогна на Дебра.
«Не се тревожи, скъпа. Ще стигнем до болницата за нула време. Добре, ще се справим.»Успокоявах я, когато започнаха болките й. Бях ужасена и нервна. Молех се всичко да е наред.
След като стигнахме до колата и Дебра влезе вътре, заключих вратата й и се втурнах да заема мястото си. Тогава телефонът ми иззвъня. Обади ми се сестрата на майка ми, Марла. Майка ми беше диагностицирана с прогресивно сърдечно състояние и поради болестта си тя беше ограничена до почивка на легло.
Разтревожен, вдигнах телефона и гласът на Марла от другия край на линията ме пречупи отвътре.
«Гордън», каза тя със слаб глас. «Майка ти … тя получи сърдечен удар, затова я заведох в болницата. Лекарите казват, че има малка надежда, че ще оживее… майка ти умира. Мисля, че трябва да дойдеш възможно най-скоро.”
«Исусе, Исусе!»Въздъхнах с въздишка. Защо всичко се случва едновременно? Бях разкъсан на парчета и не знаех какво да правя. От една страна беше Дебра, която раждаше, а от друга-майка ми.
Влязох в колата със сълзи в очите и казах на Дебра всичко. И без това не можех да го скрия от нея. Тя видя лицето ми и ме попита какво не е наред. И аз изтърсих всичко.
«Мама умира, скъпа. Получи сърдечен удар и Марла ме помоли да дойда възможно най-скоро. Толкова съм нервна. Не знам какво да правя … ”
«Скъпа», каза Дебра. «Извикай такси. Ще отида сам…»
«Какво?»Бях изненадан. «Не, не можем да направим това!”. Беше обляна в пот и стенеше от болка. «Погледни се. Просто не е … ”
«Нямаме време, скъпа, обади се на таксито сега, Гордън. Майка ти се нуждае от теб. Първо си син, после съпруг. Ще се справя. Майка ти … тя … » болката й се влошаваше.
«Ще извикам такси. О, Боже!”
За щастие, скоро си хванах такси и инструктирах шофьора да закара Дебра безопасно до болницата. Ръцете ми трепереха, докато карах към болницата на майка ми, и сълзите ми не спираха. Сърцето ми препускаше, чудейки се за състоянието на Дебра и дали бебето ни ще е добре.
Когато пристигнах в болницата, видях Марла да седи пред отделението си. «Марла? Къде е мама? Какво стана?»Попитах я.
«Лекарите са с нея, но не са оптимисти…», каза тя.
Седях пред отделението и се молех мама да е добре.
«Знам, че скоро ще се оправиш, Мамо. «Скоро ще станеш баба», продължавах да си казвам. Но не след дълго лекарите излязоха от спешното отделение с лоши новини.
«Искрено се извиняваме. Не можахме да я спасим.”
Майка ми почина същата сутрин от сърдечен арест. Не можех да спра да плача и Марла се опита да ме утеши, но беше безсмислено. Не можех да сдържа сълзите си да не паднат.
Изведнъж звъненето на телефона ми ме разсея. «Да?»Казах, и можех да чуя сладък плач звук във фонов режим.
«Скъпа», каза Дебра в другия край на разговора. «Имахме дъщеря. Тя е зашеметяваща. Вече си баща…»
В този момент не бях сигурна дали трябва да съм щастлива или тъжна. «Това е страхотна новина, скъпа», успях да кажа. Тогава й казах с натежало сърце: «Мама я няма.”
«Тя не е, Гордън. Тя е с нас», отговори тихо Дебра и нямах представа какво има предвид, докато телефонът ми не звънна със съобщение.
Дебра ми изпрати снимка на нашето момиченце и аз плаках още по-силно. Нашето малко момиченце много приличаше на баба си.
«Не прилича ли на майка ти?»Попита Дебра.
С очи, пълни със сълзи, казах: «тя го направи.”







