Съпругът ми ми каза, че ще ни изгони, ако имам момиче-история на деня

ИНТЕРЕСНИ ИСТОРИИ

Когато забременях с нашето второ дете, съпругът ми ми каза, че ако не е мъжко наследник, ще изгони мен и дъщеря ми от къщата. Трябваше да направя размяна, но години по-късно този ужасен акт ме настигна.

Съпругът ми и аз планирахме да имаме още едно дете. «Мечтата ми е да бъда баща на две деца,» често казваше той. Нашата по-голяма и единствена дъщеря щеше да навърши 7 години, така че решихме, че ще е чудесен момент да опитаме да имаме още едно дете, за да може тя да се радва на малкия си брат (или сестра?), докато и двамата са деца.

След като закъснях с повече от 5 седмици, реших да си запиша час при общопрактикуващия лекар и той ми съобщи новината. «Честито, Крис! Бременна си!» и двамата бяхме толкова щастливи!

Но съпругът ми ми каза нещо, което не ми беше казвал преди. Вече имахме Джеси и след като научи за бременността ми, той ми каза, че не може да издържи друга жена в къщата. Така че ако «не родя мъжко наследник, трябва да напусна къщата.»

По време на редовен ултразвуков преглед ми казаха, че ще бъде момиче. Не знаех какво да кажа на съпруга си, затова излъгах. Когато се прибрах вкъщи, той ме попита: «Как беше прегледът? Какво каза лекарят?»

«Ах…» отговорих. «Ами, той каза, че още не е ясно. Ще разберем по време на раждането.» Денят дойде и когато тръгвахме за родилния дом, съпругът ми дойде с две чанти, пълни с вещи.

«Какво е това, Джон?» попитах. «Мислиш ли, че се шегувам? Ако имаш момиче, няма да стъпиш повече в тази къща!»

Само Бог знае колко изплашена бях. Трудно ми беше да се съсредоточа върху раждането. В същата стая имаше друга жена, която също трябваше да ражда този ден. Чувах я и съпруга ѝ да говорят. «Искам да имам момиче,» каза тя.

«Скъпа,» съпругът ѝ я погледна, «няма значение дали е момче или момиче. Важното е, че ще станем родители!»

Желая съпругът ми да беше толкова любящ като този мъж. Той щеше да обича детето си такова, каквото е, независимо от пола. За съжаление, моята реалност беше различна.

Жената роди първа и беше момче. Почувствах, че нямам други възможности. Затова се приближих до една от медицинските сестри и я помолих да поговорим настрани. Подписах чек за няколко хиляди долара и я помолих да разменим бебетата!

Тя се поколеба първоначално, но видя отчаянието ми и вероятно се почувства зле за мен, така че каза «да.»

Когато тя дойде с момченцето в ръце, помислих си, че съм взела правилното решение. Семейството до мен беше щастливо с тяхното момиче и съпругът ми беше щастлив с нашето момче. И той беше наистина доволен от наследника.

Той прекарваше почти целия ден, играейки с Джими, а когато той порасна малко, обеща на сина си да му научи всичко, което знае.

Но когато нашият син порасна, започна да се оплаква от болки, замайване и силна умора. Затова решихме да го заведем при лекар. Разбрахме, че е болен и му е нужна кръвопреливка. Но кръвопреливката трябваше да бъде от член на семейството.

Нашата кръв не съвпадна и съпругът ми разбра, че не е баща му, и помисли, че го изневерявам! Той изгони мен и Джеси от къщата в най-трудния момент и нямах представа какво да правя.

Ако поисках помощ от истинските родители на сина ми, щях да бъда наказана. Но когато лекарят ми каза, че той няма много време и само кръвопреливка може да спаси Джими, не можех да го оставя така.

Преглътнах гордостта си и отидох при господин и госпожа Уилард. Те се съгласиха да помогнат на сина ми, но аз трябваше да понеса последиците. Госпожа Уилард стана много агресивна и плачеше, когато ме попита: «Как можеш да го направиш?!», и заплаши мен и моето семейство. Но Джими ги помоли да не подават жалба и те се съгласиха.

Всички ми обърнаха гръб. Дъщеря ми Джеси и моята биологична дъщеря, която беше отгледана от Уилардите, казаха, че съм отвратителна.

Всички тези реакции? Разбира се, ме накараха да се чувствам като ужасна майка. Честно казано, вече не ми пукаше. Единственото, което ми беше важно, беше да спася живота на сина ми.

Моят обичан син Джими най-накрая беше изписан от болницата. Той видя колко нещастна бях с цялата ситуация.

Той дойде при мен, хвана ме за ръка, избърса ми сълзите и каза: «Мамо, не ме интересува какво казват другите хора. За мен ти си чудесна майка. Знаеше, че ще бъдеш наказана, но го направи въпреки всичко!» «Обичам те, Джими! Ти си моето дете и ти си най-доброто, което ми се е случвало!»

Накрая дъщеря ми Джеси и дори моята биологична дъщеря, с която се сближих по-късно, ми простиха.

Те видяха моята любов към Джими, независимо от миналите ми грешки. Знаех, че все още имам много неща, които трябва да оправя.

Visited 100 times, 1 visit(s) today
Оцените статью
Добавить комментарий